Feb 20, 2016, 9:14 PM

Сърцето знае...

656 0 4

Във миг на силна болка и тъга,
когато всичко ни се вижда черно,
когато черен ни се вижда и снега,
а светлото е просто ефимерно.

Когато сме затънали в лъжа,
и в истина, не щеме да живеем,
че не обичаме, усещаме вина,
до някой лягаме, а просто тлеем.

Когато идва ни да изкрещим,
че искаме любов да изживеем,
а  всъщност знаем, че така ще нараним,
и как любов с вина да ги прелеем?

Тогава просто във сърцето притихни,
послушай го, какво ти шепне,
в миг разума,  далеко отпрати,
сърцето знае, то ще ти прошепне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих, Цвети! Поздравления!
  • То знае ... Много е хубаво, Цвети!
  • Трябва да открием центъра си, но понякога е мисия невъзможна! Благодаря ви!
  • Голямата дилема винаги е била и е, а може би и ще бъде, как да намерим златната пропорция между сърце и разум. Ако живеем само със сърцето, безусловно ще живеем с любовта, но рано или късно ще стигнем до неминуема катастрофа. Ако живеем само с разум, губим любовта. Трябва да заставаме някъде върху отсечката между двете, а къде точно - това може да ни подскаже само интуицията. Радвам се, Цвети, че си сторонник на сърцето. Това е по-добрият вариант от това да се опреш единствено на разума. Поздрав за чудесното ти лирическо стихотворение!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....