Железен е пътят сърдечен,
обрасъл понякога в тръни,
понякога драска обречен
сред гари измамни и тъмни.
Песен е пътя му дълъг,
камбани – релси незнайни,
тонът – полет на гълъб,
ключ е към пазени тайни.
Посоки кръстосват се, страсти
отляво гърдите горят,
сетива без платна и мачти,
ветрове по пътища бдят.
Перон – на реката е русло,
горчиви сълзи и усмивки,
един влак ще свирне изкусно,
обичан и чакан от всички!
© Иван Димитров Все права защищены