Железен е пътят сърдечен,

обрасъл понякога в тръни,             

понякога драска обречен                               

сред гари измамни и тъмни.                        

Песен е пътя му дълъг,                                      

камбани – релси незнайни,                          

тонът – полет на гълъб,

ключ е към пазени тайни.

Посоки кръстосват се, страсти

отляво гърдите горят,

сетива без платна и мачти,

ветрове по пътища бдят.

Перон – на реката е русло,

горчиви сълзи и усмивки,

един влак ще свирне изкусно,                  

обичан и чакан от всички!