Сърдит Сечко
Малък Сечко февруари,
врабчовците за другари
да покани дръзна.
Да се гонят из клонака,
че нощес от Северняка
целият измръзна.
Нисичък е Сечко дребен,
шапка не видял и гребен,
скача, но едва ли.
Клоните – високо горе,
капна Сечко от умора,
кой да го пожали?
Че врабчетата са птички,
смеят му се вкупом всички,
чувства се ужасно.
Ще играе, ще полита,
Сечко с врабчовата свита,
но като порасне.
Седнал Сечко до чемшири
и на тънка свирка свири,
сбра се детска чета.
Вече с тях ще се боричка,
ще играят и на жмичка.
Глупави врабчета!
Щом на двора пак се мернат,
котката ще викне черна,
те си го и просят.
Може да е дребен Сечко,
но сърдит е, като мечка,
като го ядосат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
