18 янв. 2009 г., 22:25

сърп-луна-жетвар

1.5K 0 10

 
Разкъсан облакът-душа Покри сърпа-луна-жетвар Отпуска повода на впряг Във смисъл впит Мотив и основание за щастие Кат ремък глезена протрил
Не търси и не намирай В стъкло разбито на парцали Душата си пробляснала В случайно отразен там слънчев лъч Покрил неуморно рукнала несвяст
Препасла запретната фурия Единствен зов - за помощ вик Препуска огън и жар от самородна Затвор за твоя мир На ежедневното съзвън

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцеслав Йонков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Папо и неговата Компания


    http://boababbg.blogspot.com/2009/02/blog-post_16.html - първа част

    http://boababbg.blogspot.com/2009/02/blog-post_19.html - втора част
  • Как се разбива стъклото на парцали?
  • Това е линк към нещо като роман. Просто не знам как да го пусна тук. Страхувам се да не затруня редакторите, но ако кажете как веднага:

    http://boababbg.blogspot.com/
  • Хубаво е

    "за деца" - аз така ще говоря на моите, въпрос на личен избор и/или детски спомени
  • Не искам да пиша прекрасни рими. Достатъчно съм бил критикуван затова...Въпреки че смятам, че да можеш да рисуваш човешки фигури или да не можеш да рисуваш такива не e доказателство за способност и качество...Обикновено времето се оказва, че е най-добрия съдник...Особено у нас, където нашите способности са свързани с резултатите ни като общество

    Отбележете се някое разказче или стихотворение днес и се върнете на него след няколко години, след още няколко пак. Ако се занимавате с изкуство / с всичките условности и ирония към понятието / тогава ще можете да направите една относително вярна преценка.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...