18.01.2009 г., 22:25

сърп-луна-жетвар

1.5K 0 10

 
Разкъсан облакът-душа Покри сърпа-луна-жетвар Отпуска повода на впряг Във смисъл впит Мотив и основание за щастие Кат ремък глезена протрил
Не търси и не намирай В стъкло разбито на парцали Душата си пробляснала В случайно отразен там слънчев лъч Покрил неуморно рукнала несвяст
Препасла запретната фурия Единствен зов - за помощ вик Препуска огън и жар от самородна Затвор за твоя мир На ежедневното съзвън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцеслав Йонков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Папо и неговата Компания


    http://boababbg.blogspot.com/2009/02/blog-post_16.html - първа част

    http://boababbg.blogspot.com/2009/02/blog-post_19.html - втора част
  • Как се разбива стъклото на парцали?
  • Това е линк към нещо като роман. Просто не знам как да го пусна тук. Страхувам се да не затруня редакторите, но ако кажете как веднага:

    http://boababbg.blogspot.com/
  • Хубаво е

    "за деца" - аз така ще говоря на моите, въпрос на личен избор и/или детски спомени
  • Не искам да пиша прекрасни рими. Достатъчно съм бил критикуван затова...Въпреки че смятам, че да можеш да рисуваш човешки фигури или да не можеш да рисуваш такива не e доказателство за способност и качество...Обикновено времето се оказва, че е най-добрия съдник...Особено у нас, където нашите способности са свързани с резултатите ни като общество

    Отбележете се някое разказче или стихотворение днес и се върнете на него след няколко години, след още няколко пак. Ако се занимавате с изкуство / с всичките условности и ирония към понятието / тогава ще можете да направите една относително вярна преценка.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...