сърп-луна-жетвар
Разкъсан облакът-душа Покри сърпа-луна-жетвар Отпуска повода на впряг Във смисъл впит Мотив и основание за щастие Кат ремък глезена протрил
Не търси и не намирай В стъкло разбито на парцали Душата си пробляснала В случайно отразен там слънчев лъч Покрил неуморно рукнала несвяст
Препасла запретната фурия Единствен зов - за помощ вик Препуска огън и жар от самородна Затвор за твоя мир На ежедневното съзвън
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцеслав Йонков Всички права запазени