Jan 18, 2009, 10:25 PM

сърп-луна-жетвар

1.5K 0 10

 
Разкъсан облакът-душа Покри сърпа-луна-жетвар Отпуска повода на впряг Във смисъл впит Мотив и основание за щастие Кат ремък глезена протрил
Не търси и не намирай В стъкло разбито на парцали Душата си пробляснала В случайно отразен там слънчев лъч Покрил неуморно рукнала несвяст
Препасла запретната фурия Единствен зов - за помощ вик Препуска огън и жар от самородна Затвор за твоя мир На ежедневното съзвън

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцеслав Йонков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Папо и неговата Компания


    http://boababbg.blogspot.com/2009/02/blog-post_16.html - първа част

    http://boababbg.blogspot.com/2009/02/blog-post_19.html - втора част
  • Как се разбива стъклото на парцали?
  • Това е линк към нещо като роман. Просто не знам как да го пусна тук. Страхувам се да не затруня редакторите, но ако кажете как веднага:

    http://boababbg.blogspot.com/
  • Хубаво е

    "за деца" - аз така ще говоря на моите, въпрос на личен избор и/или детски спомени
  • Не искам да пиша прекрасни рими. Достатъчно съм бил критикуван затова...Въпреки че смятам, че да можеш да рисуваш човешки фигури или да не можеш да рисуваш такива не e доказателство за способност и качество...Обикновено времето се оказва, че е най-добрия съдник...Особено у нас, където нашите способности са свързани с резултатите ни като общество

    Отбележете се някое разказче или стихотворение днес и се върнете на него след няколко години, след още няколко пак. Ако се занимавате с изкуство / с всичките условности и ирония към понятието / тогава ще можете да направите една относително вярна преценка.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...