23 мар. 2011 г., 10:29

Със някакво неясно, шесто чувство

Поэзия » Любовная

891 0 11

Със някакво неясно, шесто чувство,
почувствувах, че вече си отиваш.

По силата на стар, но грешен инстинкт, аз правя всичко, за да те запазя,
но само дваж по-бързо те отблъсквам.

Сърцето ми и мисълта ми знаят,
че ти завинаги ще си отидеш.

Ала това, което си ми дала,
не може вече да ми се отнеме!

Минутите на щастие остават -
единствено със тебе преживени!

И радостното чувство, със което
безумно влюбен в нощите се скитах!

И мои ще останат стиховете,
които от любов към теб написах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Enena (Елена Нинова)

Освен стиховете ,6те остане и не6то друго там в сьрцето...

2011-03-27T19:45:12+03:00
Довереница (Дочка Василева)

След огъня остава пепелта
да пази в шепите си топлината...
И белегът - неизгоряла щедрост
да помни и разказва след това...

Прекрасен и вълнуващ стих си сътворил.Аплодисменти, Ангар!

2011-03-23T23:51:41+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Благодаря ви - на всички, които прочетохте и особено на които направихте отзив на това, много любимо и на мене, стихотворение! Всички сте толкова добри и нежни!

2011-03-23T22:01:01+02:00
valia1771 (Ивон)

Понякога не всичко зависи от нас. Красив стих, нищо че е малко тъжен!

2011-03-23T14:26:01+02:00
лъвче (Лъки)

"Минутите на щастие остават -
единствено със тебе преживени!"
Много ми хареса!Това е осмислящата ни истина-миговете,в които истински сме живели!Поздрав!

2011-03-23T13:12:09+02:00