23.03.2011 г., 10:29

Със някакво неясно, шесто чувство

888 0 11
Със някакво неясно, шесто чувство,
почувствувах, че вече си отиваш.

По силата на стар,
но грешен инстинкт, аз правя всичко, за да те запазя,
но само дваж по-бързо те отблъсквам.

Сърцето ми и мисълта ми знаят,
че ти завинаги ще си отидеш.

Ала това, което си ми дала,
не може вече да ми се отнеме!

Минутите на щастие остават -
единствено със тебе преживени!

И радостното чувство, със което
безумно влюбен в нощите се скитах!

И мои ще останат стиховете,
които от любов към теб написах!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Освен стиховете ,6те остане и не6то друго там в сьрцето...
  • След огъня остава пепелта
    да пази в шепите си топлината...
    И белегът - неизгоряла щедрост
    да помни и разказва след това...

    Прекрасен и вълнуващ стих си сътворил.Аплодисменти, Ангар!


  • Благодаря ви - на всички, които прочетохте и особено на които направихте отзив на това, много любимо и на мене, стихотворение! Всички сте толкова добри и нежни!
  • Понякога не всичко зависи от нас. Красив стих, нищо че е малко тъжен!
  • "Минутите на щастие остават -
    единствено със тебе преживени!"
    Много ми хареса!Това е осмислящата ни истина-миговете,в които истински сме живели!Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...