Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
Mar 23, 2011, 10:29 AM

Със някакво неясно, шесто чувство 

  Poetry » Love
757 0 11
Със някакво неясно, шесто чувство,
почувствувах, че вече си отиваш.

По силата на стар, но грешен инстинкт,
аз правя всичко, за да те запазя,
но само дваж по-бързо те отблъсквам.

Сърцето ми и мисълта ми знаят,
че ти завинаги ще си отидеш.

Ала това, което си ми дала,
не може вече да ми се отнеме!

Минутите на щастие остават -
единствено със тебе преживени!

И радостното чувство, със което
безумно влюбен в нощите се скитах!

И мои ще останат стиховете,
които от любов към теб написах!

 

© Ангел Чортов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Освен стиховете ,6те остане и не6то друго там в сьрцето...
  • След огъня остава пепелта
    да пази в шепите си топлината...
    И белегът - неизгоряла щедрост
    да помни и разказва след това...

    Прекрасен и вълнуващ стих си сътворил.Аплодисменти, Ангар!


  • Благодаря ви - на всички, които прочетохте и особено на които направихте отзив на това, много любимо и на мене, стихотворение! Всички сте толкова добри и нежни!
  • Понякога не всичко зависи от нас. Красив стих, нищо че е малко тъжен!
  • "Минутите на щастие остават -
    единствено със тебе преживени!"
    Много ми хареса!Това е осмислящата ни истина-миговете,в които истински сме живели!Поздрав!
  • Нежност и красота! Поздрав!
  • Много любов и доброта има в сърцето ти приятелю. Поздравления!
  • Честита пролет!
  • Минутите на щастие остават -
    единствено със тебе преживени!

    !!!
  • Тъжно...но понякога моста на двата бряга е с различни основи.Пролетен поздрав,Ангар!
  • ...и все пак нещо трябва да остане
    дори това да бъде пепелта,
    защото всичко истинско и живо
    оставя някаква следа...Поздрав!
Random works
: ??:??