Mar 23, 2011, 10:29 AM

Със някакво неясно, шесто чувство

  Poetry » Love
889 0 11
Със някакво неясно, шесто чувство,
почувствувах, че вече си отиваш.

По силата на стар,
но грешен инстинкт, аз правя всичко, за да те запазя,
но само дваж по-бързо те отблъсквам.

Сърцето ми и мисълта ми знаят,
че ти завинаги ще си отидеш.

Ала това, което си ми дала,
не може вече да ми се отнеме!

Минутите на щастие остават -
единствено със тебе преживени!

И радостното чувство, със което
безумно влюбен в нощите се скитах!

И мои ще останат стиховете,
които от любов към теб написах!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Освен стиховете ,6те остане и не6то друго там в сьрцето...
  • След огъня остава пепелта
    да пази в шепите си топлината...
    И белегът - неизгоряла щедрост
    да помни и разказва след това...

    Прекрасен и вълнуващ стих си сътворил.Аплодисменти, Ангар!


  • Благодаря ви - на всички, които прочетохте и особено на които направихте отзив на това, много любимо и на мене, стихотворение! Всички сте толкова добри и нежни!
  • Понякога не всичко зависи от нас. Красив стих, нищо че е малко тъжен!
  • "Минутите на щастие остават -
    единствено със тебе преживени!"
    Много ми хареса!Това е осмислящата ни истина-миговете,в които истински сме живели!Поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...