vega666 (Младен Мисана)
1672 14307
3 мар. 2023 г., 08:55  

Със сенките на гарваните литваш 

  Поэзия
858 9 4

Дали от сянката си можеш да избягаш?

Обърнеш  ли се - няма я зад теб.

Преследва те безстрастно и се сляга

в настилката на градска сива степ.

 

Без сянка сякаш ти си никой.

И сякаш тя превръща те в значим.

Безмълвието й от спомените блика

и прави те за слънцето любим.

 

Но вятърното време го прегръща

с камшиците на ветровете рой

и здрачината бавно те поглъща

разтваря те, за да те чувства свой.

 

Със сенките на гарваните литваш

над призрака шарнирен на нощта.

Повярвал в антрацитната амнистия,

си гъдел в безтегловността.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Може би затова живота ни е изпълнен с изненади!А сянката ни тя е щурата наша същтност...защото върви със нас но винаги от страната която си пойска!Поздравления за темата и зададеният размисъл!Младене!!!
  • Сянката на човека винаги го преследва като безмълвна опора, като приятел, който го съветва да върви и да гледа напред! Поздравления, прекрасен стих!
  • Живеем, ненамерили смисълът на живота си, може би защото има толкова неизяснени неща, които го съпътстват. Както например, че неможем, да прескочим сянката си. И се търсим между небето и земята и единствено се уповаваме на любовта. Хубав стих, Младен, както винаги докосва!
  • Ненадминнати метафори и образност! Търсенето на смисъла в настилката на градска сива степ и странстването извън реалността! Поздравления!
Предложения
: ??:??