vega666 (Младен Мисана)
1673 14316
3.03.2023 г., 8:55 ч.  

Със сенките на гарваните литваш 

  Поезия
861 9 4

Дали от сянката си можеш да избягаш?

Обърнеш  ли се - няма я зад теб.

Преследва те безстрастно и се сляга

в настилката на градска сива степ.

 

Без сянка сякаш ти си никой.

И сякаш тя превръща те в значим.

Безмълвието й от спомените блика

и прави те за слънцето любим.

 

Но вятърното време го прегръща

с камшиците на ветровете рой

и здрачината бавно те поглъща

разтваря те, за да те чувства свой.

 

Със сенките на гарваните литваш

над призрака шарнирен на нощта.

Повярвал в антрацитната амнистия,

си гъдел в безтегловността.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може би затова живота ни е изпълнен с изненади!А сянката ни тя е щурата наша същтност...защото върви със нас но винаги от страната която си пойска!Поздравления за темата и зададеният размисъл!Младене!!!
  • Сянката на човека винаги го преследва като безмълвна опора, като приятел, който го съветва да върви и да гледа напред! Поздравления, прекрасен стих!
  • Живеем, ненамерили смисълът на живота си, може би защото има толкова неизяснени неща, които го съпътстват. Както например, че неможем, да прескочим сянката си. И се търсим между небето и земята и единствено се уповаваме на любовта. Хубав стих, Младен, както винаги докосва!
  • Ненадминнати метафори и образност! Търсенето на смисъла в настилката на градска сива степ и странстването извън реалността! Поздравления!
Предложения
: ??:??