Със сенките на гарваните литваш
Дали от сянката си можеш да избягаш?
Обърнеш ли се - няма я зад теб.
Преследва те безстрастно и се сляга
в настилката на градска сива степ.
Без сянка сякаш ти си никой.
И сякаш тя превръща те в значим.
Безмълвието й от спомените блика
и прави те за слънцето любим.
Но вятърното време го прегръща
с камшиците на ветровете рой
и здрачината бавно те поглъща
разтваря те, за да те чувства свой.
Със сенките на гарваните литваш
над призрака шарнирен на нощта.
Повярвал в антрацитната амнистия,
си гъдел в безтегловността.
© Младен Мисана All rights reserved.
