Natasha (Нати)
48 147
19 мая 2009 г., 15:23

Със сянката до мен 

  Поэзия » Любовная
742 0 3

Притискам чак до болка

в двете си ръце

последните остатъци надежда

и мъничкото си сърце.

През живота тръгвам срещу бури

само със сянката до мен

и ме брули вятър, и ме удря

с малки камъчета и с бесове.

С товар тежък ходя, а е всъщност празнина -

и в сърцето, и в душата,

плачещи под пепелта.

Ах, зима е от векове след раздялата.

© Нати Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??