Със сянката до мен
Притискам чак до болка
в двете си ръце
последните остатъци надежда
и мъничкото си сърце.
През живота тръгвам срещу бури
само със сянката до мен
и ме брули вятър, и ме удря
с малки камъчета и с бесове.
С товар тежък ходя, а е всъщност празнина -
и в сърцето, и в душата,
плачещи под пепелта.
Ах, зима е от векове след раздялата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нати Всички права запазени
