Притискам чак до болка
в двете си ръце
последните остатъци надежда
и мъничкото си сърце.
През живота тръгвам срещу бури
само със сянката до мен
и ме брули вятър, и ме удря
с малки камъчета и с бесове.
С товар тежък ходя, а е всъщност празнина -
и в сърцето, и в душата,
плачещи под пепелта.
Ах, зима е от векове след раздялата.
© Нати All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
