Natasha (Нати)
48 147
May 19, 2009, 3:23 PM

Със сянката до мен 

  Poetry » Love
747 0 3

Притискам чак до болка

в двете си ръце

последните остатъци надежда

и мъничкото си сърце.

През живота тръгвам срещу бури

само със сянката до мен

и ме брули вятър, и ме удря

с малки камъчета и с бесове.

С товар тежък ходя, а е всъщност празнина -

и в сърцето, и в душата,

плачещи под пепелта.

Ах, зима е от векове след раздялата.

© Нати All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??