Притискам чак до болка
в двете си ръце
последните остатъци надежда
и мъничкото си сърце.
През живота тръгвам срещу бури
само със сянката до мен
и ме брули вятър, и ме удря
с малки камъчета и с бесове.
С товар тежък ходя, а е всъщност празнина -
и в сърцето, и в душата,
плачещи под пепелта.
Ах, зима е от векове след раздялата.
© Нати All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
