May 19, 2009, 3:23 PM
Със сянката до мен
Притискам чак до болка
в двете си ръце
последните остатъци надежда
и мъничкото си сърце.
През живота тръгвам срещу бури
само със сянката до мен
и ме брули вятър, и ме удря
с малки камъчета и с бесове.
С товар тежък ходя, а е всъщност празнина -
и в сърцето, и в душата,
плачещи под пепелта.
Ах, зима е от векове след раздялата.
в двете си ръце
последните остатъци надежда
и мъничкото си сърце.
През живота тръгвам срещу бури
само със сянката до мен
и ме брули вятър, и ме удря
с малки камъчета и с бесове.
С товар тежък ходя, а е всъщност празнина -
и в сърцето, и в душата,
плачещи под пепелта.
Ах, зима е от векове след раздялата.
© Нати All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
