Natasha (Нати)
48 147
19 may 2009, 15:23

Със сянката до мен 

  Poesía » De amor
736 0 3

Притискам чак до болка

в двете си ръце

последните остатъци надежда

и мъничкото си сърце.

През живота тръгвам срещу бури

само със сянката до мен

и ме брули вятър, и ме удря

с малки камъчета и с бесове.

С товар тежък ходя, а е всъщност празнина -

и в сърцето, и в душата,

плачещи под пепелта.

Ах, зима е от векове след раздялата.

© Нати Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??