12 мар. 2009 г., 12:50

... съших страховете ти с восъчни кръпки...

831 0 9

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=159697#comments

 

 

 

 

разпилях се...

избрулих
последната дреха
като спомен не тлен
като късче тъга..

и по речните
пътища

стичам се песенно...

с пъстроцветна

снага

ме покри

Есента...

 

и танцуват

политнали облаци

от дъха на

предсмъртен копнеж...

 

разтопи се

тъгата ми есенно

и затопли

сковалия скреж ...

 

полетях...

 

над простора

по твоите стъпки

 

и съших

страховете ти

с восъчни кръпки...

 

слели се в брод

ме очакват  

очите ти...

облачна идвам

потичам

в сълзите ти...

 

***

 

разпилях се

да стопля

пресъхнала пръст...

 

и потекох живително

в твоята плът...

 

 

11.03.09

Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...