12.03.2009 г., 12:50

... съших страховете ти с восъчни кръпки...

834 0 9

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=159697#comments

 

 

 

 

разпилях се...

избрулих
последната дреха
като спомен не тлен
като късче тъга..

и по речните
пътища

стичам се песенно...

с пъстроцветна

снага

ме покри

Есента...

 

и танцуват

политнали облаци

от дъха на

предсмъртен копнеж...

 

разтопи се

тъгата ми есенно

и затопли

сковалия скреж ...

 

полетях...

 

над простора

по твоите стъпки

 

и съших

страховете ти

с восъчни кръпки...

 

слели се в брод

ме очакват  

очите ти...

облачна идвам

потичам

в сълзите ти...

 

***

 

разпилях се

да стопля

пресъхнала пръст...

 

и потекох живително

в твоята плът...

 

 

11.03.09

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...