beti beti
26 421
Mar 12, 2009, 12:50 PM

... съших страховете ти с восъчни кръпки...

  Poetry
827 0 9

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=159697#comments

 

 

 

 

разпилях се...

избрулих
последната дреха
като спомен не тлен
като късче тъга..

и по речните
пътища

стичам се песенно...

с пъстроцветна

снага

ме покри

Есента...

 

и танцуват

политнали облаци

от дъха на

предсмъртен копнеж...

 

разтопи се

тъгата ми есенно

и затопли

сковалия скреж ...

 

полетях...

 

над простора

по твоите стъпки

 

и съших

страховете ти

с восъчни кръпки...

 

слели се в брод

ме очакват  

очите ти...

облачна идвам

потичам

в сълзите ти...

 

***

 

разпилях се

да стопля

пресъхнала пръст...

 

и потекох живително

в твоята плът...

 

 

11.03.09

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0