Mar 12, 2009, 12:50 PM

... съших страховете ти с восъчни кръпки...

  Poetry
835 0 9

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=159697#comments

 

 

 

 

разпилях се...

избрулих
последната дреха
като спомен не тлен
като късче тъга..

и по речните
пътища

стичам се песенно...

с пъстроцветна

снага

ме покри

Есента...

 

и танцуват

политнали облаци

от дъха на

предсмъртен копнеж...

 

разтопи се

тъгата ми есенно

и затопли

сковалия скреж ...

 

полетях...

 

над простора

по твоите стъпки

 

и съших

страховете ти

с восъчни кръпки...

 

слели се в брод

ме очакват  

очите ти...

облачна идвам

потичам

в сълзите ти...

 

***

 

разпилях се

да стопля

пресъхнала пръст...

 

и потекох живително

в твоята плът...

 

 

11.03.09

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....