И с промяна си красив, 

но в човека щом си свят -

пълна загадка си, 

несъвършен и без цвят! 

Има в теб за всяка твар

дрехи, храна и подслон, 

но проблеми стари 

с теб превръщат се в стон! 

Защо, като предлагаш 

нови разделения, 

вътрешно разлагаш 

цели поколения?! 

С традиция, култура 

и обществен морал -

цялата структура 

на живота е в печал! 

Ти не си илюзия, 

а ужасна реалност 

с много агресия, 

завист и алчност! 

С разбиране отричам 

безпорядъка ти, свят! 

Дето си различен -

там сърца горят!...