9 мар. 2021 г., 07:37

Същности

1.2K 0 0

Мислех, че изграждаме само скелета,

рамки на нашите бегли присъствия,

но конструкцията на всички отсъствия

не би ни лишила от спомени.

 

Непрекъснато реставрираме себе си -

чрез покани за срещи, чрез круизи далечни,

чрез кратки почивки и достигнали

до нас послания на посетени галерии.

 

Еквилибристи не! В играта статутът

е да сме прашинки незначителни,

но независими и духът на тези същности

е с мярата на свободата и пътя.

 

08.03.2021 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

26 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...