Мислех, че изграждаме само скелета,
рамки на нашите бегли присъствия,
но конструкцията на всички отсъствия
не би ни лишила от спомени.
Непрекъснато реставрираме себе си -
чрез покани за срещи, чрез круизи далечни,
чрез кратки почивки и достигнали
до нас послания на посетени галерии.
Еквилибристи не! В играта статутът
е да сме прашинки незначителни,
но независими и духът на тези същности
е с мярата на свободата и пътя. ...