31 дек. 2020 г., 09:08

Съсипана мечта

872 1 1

Морето - границата на възможното

за хората, родени в бетона, 

панеленото ято юрнато да обетова, надъхано налазващо простора

като нашествие над пасбище на морно стадо, превземащи полета скакалци

нахлувахме в морето на стада, на тумби, на рояци - за ново жадни луди пришълци, 

за нас бе символ на последна радост - ваканция, сергии, свобода, 

стрелбищата, близалки, дъвки “Турбо“, момичета, бикини - красота, 

водата беше повече от всичко, надхвърляща представи ширина

на необятното, фантазното, на онова мечтано неизказното на приказното, приключенски водолазното. 

То - после се изнесе, емигрира, разкри стотици, хиляди лица

на - по-красиво, недостъпно, синьо, непостижимо, немислимо досега

представи се на турски, гръцко стана, испанско се оказа – океан. 

И белег за престижност е отново, но от страна на външния бустан. 

А нашето, на детството морето?

То вече е достъпно, обичайно - банално е морето – свършен блян. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зоя Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • " На 20 километра от Бургас"

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...