Dec 31, 2020, 9:08 AM

Съсипана мечта

  Poetry
866 1 1

Морето - границата на възможното

за хората, родени в бетона, 

панеленото ято юрнато да обетова, надъхано налазващо простора

като нашествие над пасбище на морно стадо, превземащи полета скакалци

нахлувахме в морето на стада, на тумби, на рояци - за ново жадни луди пришълци, 

за нас бе символ на последна радост - ваканция, сергии, свобода, 

стрелбищата, близалки, дъвки “Турбо“, момичета, бикини - красота, 

водата беше повече от всичко, надхвърляща представи ширина

на необятното, фантазното, на онова мечтано неизказното на приказното, приключенски водолазното. 

То - после се изнесе, емигрира, разкри стотици, хиляди лица

на - по-красиво, недостъпно, синьо, непостижимо, немислимо досега

представи се на турски, гръцко стана, испанско се оказа – океан. 

И белег за престижност е отново, но от страна на външния бустан. 

А нашето, на детството морето?

То вече е достъпно, обичайно - банално е морето – свършен блян. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зоя Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • " На 20 километра от Бургас"

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...