21 мая 2007 г., 13:59

Състояние

921 0 0

Отново влива се
във мен туй чувство
силно, таз тревога и
аз потръпвам, от всичко уморен,
аз искам да заспя, но пак не мога.

Излъжи ме!
За храм прекрасен ти ми разкажи,
де хората щастливи пеят,
де няма алчност и пари,
де честност и любов виреят.

Ще слушам жадно таз лъжа,
ще я попия, изживея
и като мъничка дъга
душата ми тя ще огрее.


Но ето, истината грозна
с ръцете си студени ме
обгръща, аз искам да
заспя, но пак не мога,
отново таз тревога се завръща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...