26 дек. 2007 г., 00:15

Състояние

1.2K 0 10

Ти поиска, аз ти дадох...

 

Дявол обвит в целофан

Лъскава играчка, живот пропилян

Недоносен изрод в кръв облян

Изпуснат момент, шанс проигран

Гледайки тъпо, свирепо засмян

Носейки мойта глава за талисман

 

Задоволи я тази страст

Напълни я тази паст

Изкорми ме, зарежи ме

Със злоба погледни ме

И на боклука изхвърли ме

 

Горяща снимка

Гротеска картинка

На нещо дето беше човек

Смрад на разложение, силен и свеж

Смях на курва, пиянски брътвеж

Живот без пулс, безнадежден копнеж

 

Жив отвън, мъртъв отвътре

Чакам да дойде светлото утре

А него го няма все още е мрак

Погълнал всичко, вселената чак

Уморих се да чакам в тоз пущинак

Май пак ще хващам последия влак

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жоро Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво брато. Малко сме мъжете тука, добре дошъл.......
  • Невероятен стих. Добро начало.
    с много обич за теб.
  • Добре дошъл и от мен!Страхотен старт,обещай да пишеш все така и огледай се-една усмивка може да прогони мрака ти!
  • На това му казвам истинска картинка.Добре си го описал този живот.Много ми хареса, много истина има за съжаление,но е добре да си я казваме.
    Добре дошъл и успехи от мен.
  • Хубаво е, но някак ми присяда Добре дошъл!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...