10 нояб. 2021 г., 19:52

Сътворени рани

1.1K 1 2

Ако някога се върна назад във дните
на миналото, което ме изпепели
ще видя себе си покрит със сълзите, 
когато животът ни двама раздели. 

 

И ако избърша, в онзи миг сълзите 
ако си кажа: Минало е, недей тъжи. 
Вдигни кротко очи – говори на звездите, 

за миналата разруха която тежи. 

 

И аз снел цялото мълчание на дните, 
върху студената и мръзнеща земя, 
ще се опитам да разкажа на звездите, 
за раните сътворени в младостта. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Очень хорошо!
  • Един ден с умиление ще си спомняш за тези рани, защото те ще те градят като характер и човек. Приеми ги и не се оплаквай, защото така ги преживяваш отново. А докато се оплакваш и ги съпреживяваш отново, няма да ги преодолееш. Хубаво пишеш, но смени плочата!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...