Ако някога се върна назад във дните
на миналото, което ме изпепели
ще видя себе си покрит със сълзите,
когато животът ни двама раздели.
И ако избърша, в онзи миг сълзите
ако си кажа: Минало е, недей тъжи.
Вдигни кротко очи – говори на звездите,
за миналата разруха която тежи.
И аз снел цялото мълчание на дните,
върху студената и мръзнеща земя,
ще се опитам да разкажа на звездите,
за раните сътворени в младостта.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
