14 июн. 2025 г., 23:47

Сътворение

353 4 8

Сътворен е светът от обичане,

в полет летен на чайките бели,

в кратък миг, в себеотричане,

в кичур тих от коси посребрели.

 

Сътворен е светът от сърдечност -

чужди длани да топлят ръцете ни, 

от прегръдка с любов и човечност

да пулсират свободни крилете ни.

 

Сътворен е светът от тревожност,

земни болки и рани да носим,

път житейски - едничка възможност

да проходят нозете ни боси.

 

Сътворен е светът от грижовност,

да зачеват в утробата рожбите,

да ни сгрява огнище с готовност,

дом да брани и в дните, и в нощите.

 

Сътворен е светът в божи длани,

в бладодат, земен рай и добруване,

миг за вяра и миг за почтеност,

сетне спомен и миг за сбогуване.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря сърдечно, ИнаКалина!
    Благодаря за прочита и коментара, Наде!
    Благодаря, мила Дейна!
    Скъпа Тони, благодаря! Хубав стих!
    Бо, благодаря от душа!
    Благодаря за хубавия коментар, Стойчо!
    Радвам се, че те е докоснало, Мини! Благодаря!
  • Сътворен е светът от сърдечност -
    чужди длани да топлят ръцете ни,
    от прегръдка с любов и човечност
    да пулсира свободно сърцето ни. - сърцето пулсира. Зареждащо!
  • Разкош!
  • Прекрасен стих, Злати! В тези думи има много истина, радват и топлят душата.
    Поздравявам те!🌹
  • Много ми хареса, Злати!
    Светът е сътворен със слово
    с най-значимия човешки дар,
    който може да тежи като олово,
    който може да създава Рай.
    Валентин Начев.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...