14.06.2025 г., 23:47

Сътворение

355 4 8

Сътворен е светът от обичане,

в полет летен на чайките бели,

в кратък миг, в себеотричане,

в кичур тих от коси посребрели.

 

Сътворен е светът от сърдечност -

чужди длани да топлят ръцете ни, 

от прегръдка с любов и човечност

да пулсират свободни крилете ни.

 

Сътворен е светът от тревожност,

земни болки и рани да носим,

път житейски - едничка възможност

да проходят нозете ни боси.

 

Сътворен е светът от грижовност,

да зачеват в утробата рожбите,

да ни сгрява огнище с готовност,

дом да брани и в дните, и в нощите.

 

Сътворен е светът в божи длани,

в бладодат, земен рай и добруване,

миг за вяра и миг за почтеност,

сетне спомен и миг за сбогуване.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно, ИнаКалина!
    Благодаря за прочита и коментара, Наде!
    Благодаря, мила Дейна!
    Скъпа Тони, благодаря! Хубав стих!
    Бо, благодаря от душа!
    Благодаря за хубавия коментар, Стойчо!
    Радвам се, че те е докоснало, Мини! Благодаря!
  • Сътворен е светът от сърдечност -
    чужди длани да топлят ръцете ни,
    от прегръдка с любов и човечност
    да пулсира свободно сърцето ни. - сърцето пулсира. Зареждащо!
  • Разкош!
  • Прекрасен стих, Злати! В тези думи има много истина, радват и топлят душата.
    Поздравявам те!🌹
  • Много ми хареса, Злати!
    Светът е сътворен със слово
    с най-значимия човешки дар,
    който може да тежи като олово,
    който може да създава Рай.
    Валентин Начев.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...