1 окт. 2019 г., 15:03

Сюжет

771 1 7

Защото съм светла, обещай ме на мрака
Ключ имам за него, нямам за тишината
Залез ми обещай и смъртта да ме чака
по изгрев - тогава е най-студена водата...

 

Ще ѝ плащам. С мънисто синьо от сврака
И ако ме дави, да е на мъж във сълзата
Ако е огън, нека е клада. И нека е ярка.
Да посипе всички пътеки към мене с жарава -

 

не съм обещала да обичам по нейната мярка.
Обещах да обичам. От сърце. До забрава.
Обещах страховете да беся. С въжета.
Белег обещах да целувам, без да съм рана...

 

Да съм отговор, после начало. В сюжета.

А кладата нека бъде от драка... Платих.
Смъртта ще почака. Обещай ми любов.
Другото е от Бог.

 

Жени Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • contessa (Светла Асенова) Светле, изобщо не си. Аз, може би, съм била неясна
  • И защото съм малко глупавичка... прочетох си го няколко пъти... 🙂
  • Стойчо, уместно, да
  • "Другото е от Бог". Любовта е стих!
    Иначе ми изглежда като недоизказано.
    Съжалявам, дано не съм сгрешил...
  • "Защото съм светла, обещай ме на мрака...
    Залез ми обещай и смъртта да ме чака
    по изгрев - тогава е най-студена водата...
    Ще ѝ плащам. С мънисто синьо от сврака
    И ако ме дави, да е на мъж във сълзата..."

    Възхитителни и рядко образни редове, събрали в себе си огромна емоция, стискаща читателя за гърлото до поантния финал, правещ връзката със заглавието:

    "Да съм отговор, после начало. В сюжета...
    Смъртта ще почака. Обещай ми любов.
    Другото е от Бог."

    Много силно стихотворение, от всеки ред на което извира неизтощимо чувство и равносметка: "Белег обещах да целувам, без да съм рана..."

    Поздравявам те, Жени! Пишеш поезия, която не може да бъде харесана единствено от слепите и глухите едновременно.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...