Сюжет
Защото съм светла, обещай ме на мрака
Ключ имам за него, нямам за тишината
Залез ми обещай и смъртта да ме чака
по изгрев - тогава е най-студена водата...
Ще ѝ плащам. С мънисто синьо от сврака
И ако ме дави, да е на мъж във сълзата
Ако е огън, нека е клада. И нека е ярка.
Да посипе всички пътеки към мене с жарава -
не съм обещала да обичам по нейната мярка.
Обещах да обичам. От сърце. До забрава.
Обещах страховете да беся. С въжета.
Белег обещах да целувам, без да съм рана...
Да съм отговор, после начало. В сюжета.
А кладата нека бъде от драка... Платих.
Смъртта ще почака. Обещай ми любов.
Другото е от Бог.
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
contessa (Светла Асенова) Светле, изобщо не си. Аз, може би, съм била неясна
-
И защото съм малко глупавичка... прочетох си го няколко пъти... 🙂
-
Стойчо, уместно, да
-
"Другото е от Бог". Любовта е стих!
Иначе ми изглежда като недоизказано.
Съжалявам, дано не съм сгрешил... -
"Защото съм светла, обещай ме на мрака...
Залез ми обещай и смъртта да ме чака
по изгрев - тогава е най-студена водата...
Ще ѝ плащам. С мънисто синьо от сврака
И ако ме дави, да е на мъж във сълзата..."
Възхитителни и рядко образни редове, събрали в себе си огромна емоция, стискаща читателя за гърлото до поантния финал, правещ връзката със заглавието:
"Да съм отговор, после начало. В сюжета...
Смъртта ще почака. Обещай ми любов.
Другото е от Бог."
Много силно стихотворение, от всеки ред на което извира неизтощимо чувство и равносметка: "Белег обещах да целувам, без да съм рана..."
Поздравявам те, Жени! Пишеш поезия, която не може да бъде харесана единствено от слепите и глухите едновременно. -
да...🌹🌹🌹
-
Бри... установих, че трептим на една честота... и това не го казвам във връзка с този стих, а по принцип..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
