Сюжет
Защото съм светла, обещай ме на мрака
Ключ имам за него, нямам за тишината
Залез ми обещай и смъртта да ме чака
по изгрев - тогава е най-студена водата...
Ще ѝ плащам. С мънисто синьо от сврака
И ако ме дави, да е на мъж във сълзата
Ако е огън, нека е клада. И нека е ярка.
Да посипе всички пътеки към мене с жарава -
не съм обещала да обичам по нейната мярка.
Обещах да обичам. От сърце. До забрава.
Обещах страховете да беся. С въжета.
Белег обещах да целувам, без да съм рана...
Да съм отговор, после начало. В сюжета.
А кладата нека бъде от драка... Платих.
Смъртта ще почака. Обещай ми любов.
Другото е от Бог.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
