9 июн. 2013 г., 19:50

Сюрреализъм

922 0 3

 

Награбил тишината Севернякът

опитва се да я целуне и пречупи,

но тя изплъзва се от хладните обятия

и се промъква под прага на юни…

 

С пороен дъжд насилникът доказва,

че е похотлив и гаден мераклия.

Какво пък толкова – крещи напразно –

е станало?! Или целта ти е да ме обидиш?!”

 

Тя не продумва - сгушена дълбоко

в разкошната прегръдка на южняка,

а той - наивен като всички филантропи -

целува я ефирно по косата…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...