9 июн. 2013 г., 19:50
Сюрреализъм
Награбил тишината Севернякът
опитва се да я целуне и пречупи,
но тя изплъзва се от хладните обятия
и се промъква под прага на юни…
С пороен дъжд насилникът доказва,
че е похотлив и гаден мераклия.
„Какво пък толкова – крещи напразно –
е станало?! Или целта ти е да ме обидиш?!”
Тя не продумва - сгушена дълбоко
в разкошната прегръдка на южняка,
а той - наивен като всички филантропи -
целува я ефирно по косата…
© Красимир Чернев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря и за похвалата,и за забележката!:}
-
Много хубаво и интересно стихотворение! Според мен ритъмът се нарушава във втора строфа, четвърти стих. Не дразни, но на мен по-добре ми звучи така: "Какво е станало – крещи напразно – Или целта ти е да ме обидиш?!”
-
Чудесийка си намерих тук! Хубава мъжка поезия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Чудесен е!
( мъъъчничко може само да се пилне целият втори куплет )