Jun 9, 2013, 7:50 PM
Сюрреализъм
Награбил тишината Севернякът
опитва се да я целуне и пречупи,
но тя изплъзва се от хладните обятия
и се промъква под прага на юни…
С пороен дъжд насилникът доказва,
че е похотлив и гаден мераклия.
„Какво пък толкова – крещи напразно –
е станало?! Или целта ти е да ме обидиш?!”
Тя не продумва - сгушена дълбоко
в разкошната прегръдка на южняка,
а той - наивен като всички филантропи -
целува я ефирно по косата…
© Красимир Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря и за похвалата,и за забележката!:}
-
Много хубаво и интересно стихотворение! Според мен ритъмът се нарушава във втора строфа, четвърти стих. Не дразни, но на мен по-добре ми звучи така: "Какво е станало – крещи напразно – Или целта ти е да ме обидиш?!”
-
Чудесийка си намерих тук! Хубава мъжка поезия!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Чудесен е!
( мъъъчничко може само да се пилне целият втори куплет )