Jun 9, 2013, 7:50 PM

Сюрреализъм

914 0 3

 

Награбил тишината Севернякът

опитва се да я целуне и пречупи,

но тя изплъзва се от хладните обятия

и се промъква под прага на юни…

 

С пороен дъжд насилникът доказва,

че е похотлив и гаден мераклия.

Какво пък толкова – крещи напразно –

е станало?! Или целта ти е да ме обидиш?!”

 

Тя не продумва - сгушена дълбоко

в разкошната прегръдка на южняка,

а той - наивен като всички филантропи -

целува я ефирно по косата…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...