9.06.2013 г., 19:50 ч.
Сюрреализъм
Награбил тишината Севернякът
опитва се да я целуне и пречупи,
но тя изплъзва се от хладните обятия
и се промъква под прага на юни…
С пороен дъжд насилникът доказва,
че е похотлив и гаден мераклия.
„Какво пък толкова – крещи напразно –
е станало?! Или целта ти е да ме обидиш?!”
Тя не продумва - сгушена дълбоко
в разкошната прегръдка на южняка,
а той - наивен като всички филантропи -
целува я ефирно по косата…
© Красимир Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря и за похвалата,и за забележката!:}
-
Много хубаво и интересно стихотворение! Според мен ритъмът се нарушава във втора строфа, четвърти стих. Не дразни, но на мен по-добре ми звучи така: "Какво е станало – крещи напразно – Или целта ти е да ме обидиш?!”
-
Чудесийка си намерих тук! Хубава мъжка поезия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чудесен е!
( мъъъчничко може само да се пилне целият втори куплет )