9.06.2013 г., 19:50

Сюрреализъм

913 0 3

 

Награбил тишината Севернякът

опитва се да я целуне и пречупи,

но тя изплъзва се от хладните обятия

и се промъква под прага на юни…

 

С пороен дъжд насилникът доказва,

че е похотлив и гаден мераклия.

Какво пък толкова – крещи напразно –

е станало?! Или целта ти е да ме обидиш?!”

 

Тя не продумва - сгушена дълбоко

в разкошната прегръдка на южняка,

а той - наивен като всички филантропи -

целува я ефирно по косата…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...