9.06.2013 г., 19:50

Сюрреализъм

912 0 3

 

Награбил тишината Севернякът

опитва се да я целуне и пречупи,

но тя изплъзва се от хладните обятия

и се промъква под прага на юни…

 

С пороен дъжд насилникът доказва,

че е похотлив и гаден мераклия.

Какво пък толкова – крещи напразно –

е станало?! Или целта ти е да ме обидиш?!”

 

Тя не продумва - сгушена дълбоко

в разкошната прегръдка на южняка,

а той - наивен като всички филантропи -

целува я ефирно по косата…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...