13 февр. 2008 г., 15:51

Съвестин

1.7K 0 1
 

Вижте тетрадката на Съвестин.

Онази, недовършената,

в която сгушена се крие

продадената съвест на родината.

Погребаната истина.

Мълчанието.

Ограбеното щастие

на малкото момче.

Запалените свещи

за всеки рожден ден

тъжно светят,

но за здраве ли, или за помен - неизвестно!

Къде е Съвестин?

Има ли подслон или бездомник е?

Или във сянката на спрелия часовник

остава винаги на осем?

Стигат ли сълзите на един баща?

Смъртта ли е последен пристан?

Какво му дава сили?

Отчаяният поход към душите на бездушните не спира.

По пътя към Багдад, Аман, Бейрут, Атина.

Светът е малък. Пътят прoдължава.

Не ще престане никога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...