13 февр. 2008 г., 15:51

Съвестин

1.7K 0 1
 

Вижте тетрадката на Съвестин.

Онази, недовършената,

в която сгушена се крие

продадената съвест на родината.

Погребаната истина.

Мълчанието.

Ограбеното щастие

на малкото момче.

Запалените свещи

за всеки рожден ден

тъжно светят,

но за здраве ли, или за помен - неизвестно!

Къде е Съвестин?

Има ли подслон или бездомник е?

Или във сянката на спрелия часовник

остава винаги на осем?

Стигат ли сълзите на един баща?

Смъртта ли е последен пристан?

Какво му дава сили?

Отчаяният поход към душите на бездушните не спира.

По пътя към Багдад, Аман, Бейрут, Атина.

Светът е малък. Пътят прoдължава.

Не ще престане никога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...