13 февр. 2008 г., 15:51

Съвестин

1.7K 0 1
 

Вижте тетрадката на Съвестин.

Онази, недовършената,

в която сгушена се крие

продадената съвест на родината.

Погребаната истина.

Мълчанието.

Ограбеното щастие

на малкото момче.

Запалените свещи

за всеки рожден ден

тъжно светят,

но за здраве ли, или за помен - неизвестно!

Къде е Съвестин?

Има ли подслон или бездомник е?

Или във сянката на спрелия часовник

остава винаги на осем?

Стигат ли сълзите на един баща?

Смъртта ли е последен пристан?

Какво му дава сили?

Отчаяният поход към душите на бездушните не спира.

По пътя към Багдад, Аман, Бейрут, Атина.

Светът е малък. Пътят прoдължава.

Не ще престане никога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...