Feb 13, 2008, 3:51 PM

Съвестин

  Poetry » Civic
1.7K 0 1
 

Вижте тетрадката на Съвестин.

Онази, недовършената,

в която сгушена се крие

продадената съвест на родината.

Погребаната истина.

Мълчанието.

Ограбеното щастие

на малкото момче.

Запалените свещи

за всеки рожден ден

тъжно светят,

но за здраве ли, или за помен - неизвестно!

Къде е Съвестин?

Има ли подслон или бездомник е?

Или във сянката на спрелия часовник

остава винаги на осем?

Стигат ли сълзите на един баща?

Смъртта ли е последен пристан?

Какво му дава сили?

Отчаяният поход към душите на бездушните не спира.

По пътя към Багдад, Аман, Бейрут, Атина.

Светът е малък. Пътят прoдължава.

Не ще престане никога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...