Feb 13, 2008, 3:51 PM

Съвестин

  Poetry » Civic
1.7K 0 1
 

Вижте тетрадката на Съвестин.

Онази, недовършената,

в която сгушена се крие

продадената съвест на родината.

Погребаната истина.

Мълчанието.

Ограбеното щастие

на малкото момче.

Запалените свещи

за всеки рожден ден

тъжно светят,

но за здраве ли, или за помен - неизвестно!

Къде е Съвестин?

Има ли подслон или бездомник е?

Или във сянката на спрелия часовник

остава винаги на осем?

Стигат ли сълзите на един баща?

Смъртта ли е последен пристан?

Какво му дава сили?

Отчаяният поход към душите на бездушните не спира.

По пътя към Багдад, Аман, Бейрут, Атина.

Светът е малък. Пътят прoдължава.

Не ще престане никога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...