13 июл. 2013 г., 19:30

Съвременна приказка

597 0 5

Светът е станал толкова зает...
Чак Карлсон няма време да лети,
а случаят до болка е нелеп -
захванал се павета да реди...

 

Снежанка бърше нечий парапет,
а принцът - вън в градината. Коси.
И те да припечелят някой лев
за къшей хляб. Дошли са черни дни.

 

Рапунцел си нае апартамент -
продала си е русите коси...

 

А в приказките нито за момент
не се съмнявах колко са добри!

 

Сега в очите имат дива ярост
и братът гледа брат да надхитри.
Защото мъчен е векът, за жалост!
Човекът иска, иска... Ех, пари!

 

И все пак, в тоя сбъркан кръговрат,
той, Дон Кихотът, още се държи,
а Санчо Панса, яхнал Росинант,
присмива се през зъби отстрани.

 

Накрая го подпитва суховато:
- Защо животът тъй ме подреди?
А Дон Кихот му отговаря благо:
- Защото, Санчо, ти му позволи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...