13.07.2013 г., 19:30

Съвременна приказка

596 0 5

Светът е станал толкова зает...
Чак Карлсон няма време да лети,
а случаят до болка е нелеп -
захванал се павета да реди...

 

Снежанка бърше нечий парапет,
а принцът - вън в градината. Коси.
И те да припечелят някой лев
за къшей хляб. Дошли са черни дни.

 

Рапунцел си нае апартамент -
продала си е русите коси...

 

А в приказките нито за момент
не се съмнявах колко са добри!

 

Сега в очите имат дива ярост
и братът гледа брат да надхитри.
Защото мъчен е векът, за жалост!
Човекът иска, иска... Ех, пари!

 

И все пак, в тоя сбъркан кръговрат,
той, Дон Кихотът, още се държи,
а Санчо Панса, яхнал Росинант,
присмива се през зъби отстрани.

 

Накрая го подпитва суховато:
- Защо животът тъй ме подреди?
А Дон Кихот му отговаря благо:
- Защото, Санчо, ти му позволи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...