Jul 13, 2013, 7:30 PM

Съвременна приказка

  Poetry
595 0 5

Светът е станал толкова зает...
Чак Карлсон няма време да лети,
а случаят до болка е нелеп -
захванал се павета да реди...

 

Снежанка бърше нечий парапет,
а принцът - вън в градината. Коси.
И те да припечелят някой лев
за къшей хляб. Дошли са черни дни.

 

Рапунцел си нае апартамент -
продала си е русите коси...

 

А в приказките нито за момент
не се съмнявах колко са добри!

 

Сега в очите имат дива ярост
и братът гледа брат да надхитри.
Защото мъчен е векът, за жалост!
Човекът иска, иска... Ех, пари!

 

И все пак, в тоя сбъркан кръговрат,
той, Дон Кихотът, още се държи,
а Санчо Панса, яхнал Росинант,
присмива се през зъби отстрани.

 

Накрая го подпитва суховато:
- Защо животът тъй ме подреди?
А Дон Кихот му отговаря благо:
- Защото, Санчо, ти му позволи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...