3 авг. 2023 г., 23:58

Съвремие

1.1K 0 2

Човечността изчезва и потъва

в архивите от миналите дни,
а утрото в поквара се препъва
и бърше незасъхнали сълзи.

 

Пулсират дързостта и наглостта,
превзели хоризонта на земята,
а скромността заключва смелостта,
защото се страхува за децата.

 

Разхожда се напето пошлостта
и търси своята сестра-коварство,
а залезът изпраща мъдростта,
загърбила поквареното царство.

 

Това ли е човешкият ни свят?!
Това ли завещали са предците?!
Нима ще позволим един преврат
да заличи човека и звездите?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...