Съвремие
Човечността изчезва и потъва
в архивите от миналите дни,
а утрото в поквара се препъва
и бърше незасъхнали сълзи.
Пулсират дързостта и наглостта,
превзели хоризонта на земята,
а скромността заключва смелостта,
защото се страхува за децата.
Разхожда се напето пошлостта
и търси своята сестра-коварство,
а залезът изпраща мъдростта,
загърбила поквареното царство.
Това ли е човешкият ни свят?!
Това ли завещали са предците?!
Нима ще позволим един преврат
да заличи човека и звездите?!
© Наташа Басарова All rights reserved.
