Съвремие

3.08.2023 г., 23:58 ч.

Поезия » Гражданска

719 0 2

Човечността изчезва и потъва

в архивите от миналите дни,
а утрото в поквара се препъва
и бърше незасъхнали сълзи.

Пулсират дързостта и наглостта,
превзели хоризонта на земята,
а скромността заключва смелостта,
защото се страхува за децата.

Разхожда се напето пошлостта
и търси своята сестра-коварство,
а залезът изпраща мъдростта,
загърбила поквареното царство.

Това ли е човешкият ни свят?!
Това ли завещали са предците?!
Нима ще позволим един преврат
да заличи човека и звездите?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.