3 ago 2023, 23:58

Съвремие

  Poesía » Civil
1.1K 0 2

Човечността изчезва и потъва

в архивите от миналите дни,
а утрото в поквара се препъва
и бърше незасъхнали сълзи.

 

Пулсират дързостта и наглостта,
превзели хоризонта на земята,
а скромността заключва смелостта,
защото се страхува за децата.

 

Разхожда се напето пошлостта
и търси своята сестра-коварство,
а залезът изпраща мъдростта,
загърбила поквареното царство.

 

Това ли е човешкият ни свят?!
Това ли завещали са предците?!
Нима ще позволим един преврат
да заличи човека и звездите?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...