14 авг. 2011 г., 13:09

Съвсем откровено

647 0 5

Вечерта изтича сладка

като сок от зряла смокиня.

Не се губи в догадки...

Не черна котка - пеперуда път ми мина.

 

Бременни със очакване,

дните ми полека пристъпят.

Не, не ти се оплаквам...

И не искам да ми казваш как да постъпя.

 

Сякаш нишка копринена,

тишината във мене скъса.

Очите ти, сините,

ме разпъват на кръст от любов земетръсна.

 

Не ми трябва съчувствие,

ни съвети - гузно смутени.

Знам, птици са чувствата

и отлитат сами, щом им стане студено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...