Съвсем откровено
Вечерта изтича сладка
като сок от зряла смокиня.
Не се губи в догадки...
Не черна котка - пеперуда път ми мина.
Бременни със очакване,
дните ми полека пристъпят.
Не, не ти се оплаквам...
И не искам да ми казваш как да постъпя.
Сякаш нишка копринена,
тишината във мене скъса.
Очите ти, сините,
ме разпъват на кръст от любов земетръсна.
Не ми трябва съчувствие,
ни съвети - гузно смутени.
Знам, птици са чувствата
и отлитат сами, щом им стане студено.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
