23 сент. 2009 г., 19:55

Съвсем се е смрачило

701 0 8

Съвсем се е смрачило.

Откъм вяра.

Гърми в душите ни

от тежки думи.

Завършихме с надеждите

отляво

и сякаш никой жест

не си е струвал...

 

В дълбокото на мъката

потъваме,

не чуваме,

не виждаме,

не знаем...

 

Спасител има ли

да ни избави,

ако решим

все пак

да се разкаем...

 

Съвсем се смрачило...

 

Но усещаме,

че не това

завинаги

е краят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нормално е да се обезверяваме, но с ясното съзнание, че е временно състояние... Винаги си много откровена и истинска, Руми!
  • Благодаря ти, жарава, че имаш такова доверие в мен. Искрено се надявам, че светлата ми страна е по-силната! Поздрави!
  • И аз вярвам в това, Таня!
  • Това не може да е краят!
    Ще грейне слънчице!
  • Радвам се, че споделихте с мен това усещане. Благодаря ви за хубавите коментари. Юлиана, всеки има криза на вярата си понякога, важното е да е само понякога...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...