23.09.2009 г., 19:55

Съвсем се е смрачило

695 0 8

Съвсем се е смрачило.

Откъм вяра.

Гърми в душите ни

от тежки думи.

Завършихме с надеждите

отляво

и сякаш никой жест

не си е струвал...

 

В дълбокото на мъката

потъваме,

не чуваме,

не виждаме,

не знаем...

 

Спасител има ли

да ни избави,

ако решим

все пак

да се разкаем...

 

Съвсем се смрачило...

 

Но усещаме,

че не това

завинаги

е краят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нормално е да се обезверяваме, но с ясното съзнание, че е временно състояние... Винаги си много откровена и истинска, Руми!
  • Благодаря ти, жарава, че имаш такова доверие в мен. Искрено се надявам, че светлата ми страна е по-силната! Поздрави!
  • И аз вярвам в това, Таня!
  • Това не може да е краят!
    Ще грейне слънчице!
  • Радвам се, че споделихте с мен това усещане. Благодаря ви за хубавите коментари. Юлиана, всеки има криза на вярата си понякога, важното е да е само понякога...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...